Бъдете смирени непрекъснато - част 2 от 2

Бъдете скромни през цялото време, не си мислете, че имате безкрайни заслуги, само защото седите с кръстосани крака. Не е задължително! Чудесно е, ако можете да прескочите отвъд Трите Свята. Да не говорим за Пето, Шесто, Седмо или Осмо Ниво. Бъдете по-смирени. Трябва постоянно да се молите на Учителите от десетте посоки, от миналото, настоящето и бъдещето, да ни помагат да напредваме бързо. И освен това трябва да помагате на тези, които имат нужда от помощ. Да помагатете на другите е също като да помагате на себе си. Не се възгордявайте и не си казвайте: „О! Аз доведох бездомници вкъщи, за да се "грижа" за тях. Сигурно съм натрупал безкрайни заслуги.“ „Безкрайните заслуги“ беше това, за което ви говорих и което се надявам да имате. Но не е задължително; зависи. Зависи от това колко искрени и смирени сме. Постоянно бъдете скромни.

През цялото време; недейте да си мислите, че вече сме велики. Само така можем да се развиваме. Егото е най-голямото препятствие. Особено жените, трябва да сте бдителни. Вие обикновено контролирате съпруга и децата вкъщи. Те ви слушат. Недейте да бъдете горделиви заради това. Ако съпругът ви ви глези, това е ваша благословия. Бъдете благодарни на Небесата и на Земята. Ако децата ви ви слушат, това също е ваша благословия. Ако сме здрави, красиви и млади, това също е наша благословия. Трябва да сме благодарни на Бог. Да благодарим на Небесата и на Буда.

Не се възгордявайте и да си мислите: „О! Практикувал/а съм добре! Затова всичко е толкова добре.“ Не е задължително; в тази епоха, истински духовно практикуващи рядко се намират. Не че не искат да практикуват. Искат да практикуват, но са объркани. Твърде дълго са били тровени. Мозъкът им е бил промиван живот след живот, затова им е трудно да практикуват духовно. Освен това в наше време те трябва да работят повече. Да вземем, например, онзи човек. Той е работил като шофьор, но е загубил работата си, понеже е възникнал проблем с едното му око. Като няма работа, дори неговите близки не са могли да му помагат. Живеели надалеч, където прехраната се изкарва трудно. Наоколо няма работа. Да се премести другаде било дори още по-трудно. Къде да отиде? Те са имали само онова място. Тъй че нещата не са прости в наше време.

Колкото по-напреднали са технологиите, толкова по-трудно е за нас да практикуваме. Защото трябва да изкарваме много пари, да настигнем съседите си и да имаме същия стандарт на удобен живот. Трябва да имаме климатик, кола, вентилатор, хладилник и пр., и много други неща. Всички те се купуват с пари. За да имаш пари, трябва да работиш. Колкото повече неща ти се искат, толкова повече пари трябва да имаш. Ако искаш повече пари, трябва да работиш повече. А колкото повече работиш, толкова повече се изтощава тялото ти, толкова повече се обърква умът ти. И като резултат - не ти е лесно да се фокусираш върху духовната практика.

Тъй че, в този живот можем да разчитаме единствено на Бог и на Буда да ни благославят и помагат. Не можем много да разчитаме на себе си. Разбира се, даваме всичко от себе си, но без значение колко сме упорити, няма причина да бъдем арогантни и надменни.