Подробности
Свали Docx
Прочетете още
И така, попитах я: Лейди Фокс, защо този път гласът ти звучеше като на патица? „Квак, квак, квак, квак“, ето така. А друг път издаваш различен глас. Няколко пъти си променяла гласа си. И лисицата-човек каза: „О, аз ги имитирах умишлено, по някаква причина, например за моята безопасност, за да не може никой да ме проследи.“ Аз казах: „Уау, ти си много, много умна.“ В легендите за О Лак (Виетнам) се казва, че лисиците са много интелигентни, много умни. Но не знаех, че ти си толкова умна! Да, разбира се, ти също практикуваш някаква магическа, духовна [практика], затова знаеш как да правиш нещата. И понякога имаш и силата да се превърнеш в някой друг. Браво. Продължавай да се пазиш, защото си съвсем сама в тъмната гора. Обичам те, обичам те. О, има и още нещо – все още ме боли главата, леко е и не е непоносимо, но все пак продължава да ме измъчва – главоболието след падането. И малко се притеснявах, че може да е сътресение на мозъка или подобно. Затова попитах БОГ дали е нещо сериозно и защо все още ме боли главата. Почти прилича на мигрена – не обхваща цялата глава, а под врата има продължителна, обезпокояваща болка, и в горната част на главата, в горната половина - също има някаква продължителна, обезпокояваща болка. И БОГ каза: „Не, защото 40% все още не са излекувани, тъй като трябваше да си почиваш повече, но не го направи. И също, не трябваше да допускаш светлина, но Ти трябва да работиш със светлина. Ето защо.“ О, Боже. Надявам се, че ще мога да продължа да работя. Днес е 14 септември. Записах за посещението на лисицата-човек снощи, а също и за моята продължителна, като че ли тлееща болка в главата ми. И попитах БОГ защо многото часове изцеление все още не могат напълно да ме възстановят от тежкото падане. И ТОЙ/ТЯ каза, че е защото не може да се излекува напълно с цялата сила наведнъж, тъй като ще бъде прекалено много за тялото да го понесе. И останалата част, около 40%, трябва самата аз да си почивам, да нося тъмни слънчеви очила и така нататък. Но как да го направя, след като не мога да си почивам. Понякога дори нямам достатъчно време да си свърша работата. Понякога има много документи за преглед – един ден дори 14, 15, 20 документа и предавания. Освен Суприм Мастър ТВ, имам вече всички тези работи, за които трябва да се грижа, здравето на членовете на екипа и всякакви други неща. В днешно време не е толкова лесно. Трябва виза, за да отидеш тук и там, и трябва да се явиш лично, да представиш доказателства за всичко, което ти поискат. Така че, знаех предварително, че ако паднеш от силен удар, трябва да си починеш, да носиш слънчеви очила, когато излизаш, и да не стоиш прекалено дълго на ярка светлина. Но аз трябва да работя; имам нужда от ярката светлина. През деня ми е нужно Слънцето, за да виждам работата си. През нощта също ми е нужна светлина, за да виждам работата си. Така че няма как да избягам. Само се надявам, че тази тлееща болка скоро ще изчезне. Ето, това е отговорът на въпроса за главоболието ми. Благодаря. Квак, квак! Квак! Квак, квак! Добре ли си? Добре ли си, Лейди Фокс? Безименна лисицо, обичам те. Има ли нещо, което искаш да ми кажеш? Слушам те. Благодаря ти! Благодаря ти, разбрах. Нека и на теб да ти се случи същото. Бъди здрава, бъди в безопасност, бъди защитена от Небесата и от МАПА, от нашите Родители. Благодаря ти, че дойде. Много ти благодаря. Всеки ден, когато идваш, трогваш сърцето ми, караш ме да се чувствам толкова добре, толкова щастлива. Благодаря ти за това. Нека БОГ те благославя все повече и повече всеки ден. Нека постигнеш целта си да станеш отново човек и нека този път срещнеш Просветлен Учител, който да те издигне до Висшите Небеса. Нали, безименна? Обичам те. Обичам те толкова много. Може би един ден ще мога да те видя. В тъмното не мога да стигна далеч. Откъде дойде? Имам предвид, колко далеч оттук? Тъй като знаеш, че съм тук, колко време е минало? Колко е далеч? Знаеш ли мерните единици на хората? Като един метър, десет метра, сто метра, хиляда метра е един километър. Колко далеч беше оттук? Уау, девет километра и повече? Уау. О, толкова съм трогната, че си дошла чак дотук, а сега изглежда си се настанила някъде наоколо, така че всяка вечер идваш да ме видиш. Наистина съм трогната и ти благодаря от дъното на сърцето си. Благодаря на БОГ, че те е пазил досега. Изпитвам толкова много любов към теб, а и от теб също. Обичаш ли ме изобщо? Да? О, уау! Да, благодаря ти. Много ти благодаря. Наистина го усещам. Може би някой ден ще успея да изляза да те видя, но ако изляза от палатката си, трябва да светна с фенерчето, за да виждам къде вървя, защото наоколо няма път, дори и горска пътека. А ти идваш от друга посока. Вчера беше отляво, а днес е отдясно. И се притеснявам, че ако изляза с такъв фенер, който е доста ярък, може да те изплаша. Но наистина усещам любовта ти и те обичам толкова много, въпреки че не съм те виждала, въпреки че знам, че си лисица-човек, и може би красива лисица-човек. Затова те наричам Лейди Фокс, защото си жена. Това не е официално. Не можеш да имаш име, нали? В следващия живот ще имаш. И побързай да практикуваш добре, за да можеш отново да станеш човек, и тогава да говориш нашия език. Аз те разбирам; аз нямам нужда от това. Ние имаме телепатия, но за да можеш да се изразяваш в човешкия свят, когато отново станеш човек, трябва да говориш човешки език. Толкова много те обичам. Бих искала да те прегърна, да погаля козината ти и да те целуна по челото. Толкова силно е чувството ми към теб. Но сега сме различни видове и много неща ни разделят. Но любовта ни не е разделена. Нали така, Лейди Фокс? Ако имаш време и ако не е твърде рисковано и не е твърде изморително, можеш да дойдеш да ме посетиш и да ми кажеш нещо отново. Толкова се радвам, че ми говори по този начин, за да знам, че си тук, и да мога да те слушам и да разговарям с теб. Снощи говори много дълго, опитах се да те запиша, но не успях, а ти вече беше спряла. Няма нищо, не се притеснявай, не се притеснявай. Просто обичам да чувам гласа ти, такъв щастлив глас – до палатката ми, усещам го съвсем близо. Ти си прекрасна душа, знаеш ли? Затова, моля те, побързай. Ще те подкрепя с всичко, с което мога, дори може би да ти помогна да станеш отново човек. Ще попитам нашия МАПА за това. Ще ти кажа следващия път като дойдеш. Много те обичам, Лейди Фокс. Нека БОГ да те благослови, да те обича, да дари душата ти с цялата необходима същност, за да можеш да станеш човек и след това с БОГ отново да можеш да се върнеш у Дома, в Жилището на БОГ. Винаги помни БОГ. Любов, любов. И така, това беше една лисица, която дойде с много красив и щастлив глас на… Уау, какъв ден е днес? Какъв ден е днес? Трябва да разбера. О, да, знам. Мисля, че днес е… Ще погледна в компютъра си, тогава ще разбера. Днес какво е? О, компютърът не иска да ме улесни. Разбрах, разбрах. Днес е 16 септември. О, да, трябва да си спомня да запиша реч за вожд Фил Лейн. Не че не мога да пиша. Мога. Просто понякога ми трябва вдъхновение, за да напиша нещо истинско и да накарам хората да го почувстват наистина и да им бъде от полза. Не е само до писане на красиви думи. Слава Богу, че все още съм в състояние да работя. О, все още работя много усилено всеки ден, най-малко по повече от 10 часа на ден. Десет часа е много, много рядко. Обикновено са много повече, може би 18 часа, понякога по-малко, от 10 до 18. Но 10 часа са рядкост, щастлив ден. А след това се занимавам с други неща. Както ви казах, намерих начин да облекча мъката на БОГ за НЕГОВИТЕ/ НЕЙНИТЕ деца, които по някаква причина са попаднали в ада. Не само че се опитах да отида там, за да ги спася и да ги издигна в Небесата, но и по други начини, като използвам средства от този свят, за да привлека повече хора към групата на просветлените, да познаят БОГ – имам предвид поне да разберат, че БОГ съществува. Да познаваш БОГ чрез посвещение в Метода на медитация Куан Ин е нещо съвсем различно – това означава, че човек познава БОГ напълно. Но да познаваш БОГ, да си донякъде осъзнат или да вярваш, че БОГ съществува - това е нещо друго. Но разбира се, те все пак могат да бъдат освободени – не във висше измерение, разбира се, но все пак освободени – поне няма да отидат в ада. Това зависи от категорията, в която се намират: напълно искрени, много искрени, донякъде искрени или желаещи да бъдат искрени. Photo Caption: „Любящ нежен поздрав от Небесноподобен ГЛАС, който може да бъде чут без физически уши“
