Подробности
Свали Docx
Прочетете още
„Ние наистина сме един народ. […] Разделението ни разделя на малки, ограничени, служещи на егото си единици на алчност, това поражда негодувание, сребролюбие, ненаситност, продължителни войни, семена на егоистично бъдеще, води до повече кръвопролития, замърсяване, опустошение, глад, възмездие. Любовта ни обединява; любовта търси еднаквост, общи признаци. Любовта пренебрегва различията. Търси малки начини за сближаване.Любовта не вижда цветове и не чува звуци. Тя приветства всички хора и техните пътища в най-съкровените си кътчета на нежност, състрадание, мир и радост. Любовта е лепилото, което ни свързва заедно. Любовта превързва раните ни, любовта ни свързва обратно с нашия Източник, който е Любов. Любовта ни води към любовта. […] Защото когато изберем любовта, ние сме, както казва Св. Франциск: `Господи, нека бъда инструмент на Твоя Мир.` Ние наистина сме един народ. Нека бъдем Любов. Нека се обичаме.“(Сега бих искала да представя Грег Смит, член на будисткия Орден на междубитието, основан от Тик Нят Хан по време на войната във Виетнам.) […] Поглеждайки надълбоко, виждаме, че всички сме ранени в различна степен. Някои от нас имат болка в телата си, защото сме се наранили, борейки се с огъня или бягайки от огъня. Други от нас, голямата част от нас, сме ранени, където сме били привързани към имущество, което сме загубили. Много от нас са ранени, където сме били привързани към нещата, каквито са били. Много от нас, някои от нас, са ранени, защото има един продължаващ страх от това, което се е случило в миналото. И всички сме ранени, където сме свързани като общност, а ние сме взаимосвързани и взаимообвързани по невидими начини.Можем да започнем лечението сега. Задържайки дъха в ума си, живеейки в настоящия момент, започваме да лекуваме тези рани. За собствените си рани можем да практикуваме пускане. Можем да практикуваме пускане на хватката на нещата, които са загубени – на нетрайните неща. Можем да си напомняме кое е стабилно, като спираме по много пъти на ден, вдишваме и си казваме: „Приемам убежище в този момент.“ За лечението на раните на ближните ни, които са също и наши рани, можем да започнем тук и сега, посявайки семената на възстановяването. Можем да проявим любяща доброта към тях сега. Нека ближните ни бъдат щастливи. Нека ближните ни бъдат в мир. Нека ближните ни бъдат освободени от страдание.
