Не съм проверила дали новата ваксина ще бъде валидна, дали ще помогне за тези нови отклонения на вируса. Шест нови вариации на вируса са открити. На различни места, продължават да убиват множество пилета, хиляди или стотици хиляди, десетки хиляди отново, както и норки и патици.
Набързо ще ви разкажа една история. По истински случай, в О Лак (Виетнам). Много, много отдавна живял един мъж, който продавал пилешка супа. Продавал и пилешко месо наред със супата. Един ден той се разболял. След което останал на легло в продължение на много дни. Не бил умрял. Но не бил в съзнание. Едва дишал. Сърцето му биело слабо. Затова семейството му още не го били погребали. Останал в това състояние известно време.
Отдавна съм чела тази история. Има много подобни такива истории в О Лак (Виетнам.) Не е само тази. Четох ги като бях по-млада. Не си спомням. Много се интересувах от прераждане и от духовни неща, още когато бях малка. Чела съм много такива истории. Това е само една от тях. Но са подобни и няма нужда да се повтарям. Една стига. Това е последната, която прочетох.
И сега се сетих за този човек. И той лежал така дълго време, но не бил умрял, не давал изглед на умрял или страдащ човек – нищо. Семейството му му давало лекарства, но той не се възстановявал. Затова те просто го оставили да лежи така и чакали да настъпи часа му, за да го погребат. Всичко за погребението му било подготвено. Но той се върнал към живота. Защото е разказал историята си. Променил си професията незабавно. Казал: „Освободете всички пилета. Всички. Освободете ги и ги оставете да умрат по естествен начин. Разделете ги, за да не раждат повече пиленца. А останалите просто ги освободете, докато си умрат по естествен начин, после ги заровете с уважение в гроб както се полага. Не ги убивайте повече.“
Цялото му семейство, съседите, лекарите и приятелите му били стъписани. Казали: „Но защо, защо, защо? Болестта навярно ти е променила мозъка? Увредила ти е мозъка или нещо такова? Бизнесът ни върви добре. Как така изведнъж се появяваш от отвъдното и просто казваш: `Няма да правим този бизнес повече.`”
И той отвърнал: „О, аз току-що се връщам от ада.“ (О!) „И се срещнах със съдията на ада.“ А преди това толкова много пилета дойдоха и ме кълвяха по цялото тяло; нямам думи да опиша тази болка. Продължаваха да ме кълват, кълват, кълват, кълват. Ах, умолявах ги да спрат, но те не спираха. Всички дяволи стояха отстрани, но не правеха нищо. Умолявах ги: `Моля ви, спрете! Всички кокошки, не ме кълвете, не ме кълвете. Не ме наранявайте.` Никой не ме слушаше, никой не ме слушаше, и тогава смътно се сетих за Куан Ин Бодисатва и Й се помолих: `Моля Те, помогни ми.`
Макар че олакците (виетнамците) или много други азиатци имат такъв вид бизнес или убиват животни, те все пак се молят, защото в повечето случаи са будисти. Имат статуи на Бодисатви или Техни снимки в къщите си. И всеки ден палят ароматни пръчици, слагат свежи цветя и храна, плодове като дар. И тъй като през целия си живот той е правил това, затова се е сетил за Куан Ин Бодисатва в онзи момент и Й/Му се е помолил.
Тогава Куан Ин Бодисатва се явила. Накарала всички пилета да спрат. Казала им: „Моля ви, спрете за момент. Нека поговорим, нали? Оставете този човек на мира.“ И в този момент те незабавно спрели. Всички се поклонили до земята на Куан Ин Бодисатва, разбира се. И онзи човек, пациентът в ада, казал: „Благодаря“ и също се поклонил на Куан Ин Бодисатва и помолил Куан Ин Бодисатва да му помогне. Все пак имал семейство да изхранва. Не може просто ей така да умре и просто ей така да бъде наказан. Куан Ин Бодисатва му казала: „Ти си бил вегетарианец само един ден в месеца и не си вършил нищо добро. Убил си толкова много създания просто ей така. Как дори да продължаваш да живееш? Ще бъдеш наказан така завинаги, или поне за много, много, много, много, много, много, много дълго време. И после, когато приключат с теб, и след като всички тези души бъдат преродени, ти ще трябва да се прераждаш като пиле отново и отново, да бъдеш убиван, сваряван, да ти режат гърлото и да ти изтръгват перата докато си още жив, гърчещ се, а те да продължават да ти скубят перата отново и отново, и отново, и отново, и отново, в продължение на хилядолетия, защото това е броят на пилетата, които си убил и страданието, което си им причинил. Ще трябва да страдаш отново, отново и отново, и то умножено.“
Ах, този човек толкова много се уплашил, толкова много. Постоянно се просвал, покланял, просвал и покланял пред Куан Ин (Бодисатва). „Моля, помоги ми. Има ли спасение? Моля, помогни ми. Аз… аз ще се променя, ще се променя. Ще върша добро. Ще се грижа за пилетата. Няма вече да правя тези злокобни дела. Няма. Ще си сменя работата. Дори и да умра, ще я сменя. Моля, помогни ми. Моля Те, направи нещо. Моля, кажи ми какво да направя?“ И Куан Ин Бодисатва отвърнала: “Добре. Можем да смекчим присъдата ти. Но ти трябва наистина да правиш изключително добро, добро, добро, добро, колкото можеш. Да помагаш на колкото може повече. Да помагаш на хората, ясно? Продай имота си. Задръж само минималното. Раздай на бедните. И се грижи за животните колкото можеш повече. Запази само минималното за себе си и семейството си. И ще трябва да вършиш добри дела, благотворителни дела. И ходи в храма колкото може по-често и повтаряй сутрата за всички тези души на пилетата, които си убил, колкото може повече пъти на ден, всеки ден, всеки ден, всеки ден, нон-стоп, ден и нощ, когато можеш, по всяко време, постоянно. След което ще посветиш всички тези заслуги на всички пилета, които си убил. Тогава и ти ще бъдеш освободен.”
И той обещал, че ще го направи. След което казал: „Може ли да си вървя сега, моля? Нямам търпение да се върна обратно и да спазя обещанието си.“ И Куан Ин Бодисатва попитала всички пилета дали се съгласяват да опростят този човек и да му дадат шанс да откупи греховете си. Пилетата отвърнали: „Каквото каже Бодисатва, ние Ви се подчиняваме. Ние също искаме да бъдем освободени и да вършим добро. Може би това също е наша карма, за която се забравили. Затова сме станали пилета.“ Всички те обсъдили философски и Бодисатва казала: „Добре, добре тогава. Сега трябва да говорим с управителя на ада, с началника, да видим какво ще каже той, дали го пуска или не. Управителят казал: „Може да си тръгне, заради намесата на Бодисатва. Всички ние имаме респект към Вас. Но той е прегрешил прекалено много. Трябва да изплати поне нещо, преди да си тръгне. Защото иначе няма да е честно за цялата вселена да види това. Аз съм съдията, трябва да изпълня дълга си.”
Дори Бодисатва не може да помоли за напълно безплатно опрощение. Разбирате ли? (Да, Учителю.) И Бодисатва казала: „Добре, какво е наказанието?“ Той отвърнал: „Трябва да погълне нажежени железни топчета. Горещи, червени от горещина. Множество изгарящи железни топчета, след това може да си замине.“ Куан Ин Бодисатва попитала мъжа дали е съгласен на това. Той казал: „Разбира се, разбира се. Много ще боли, но съм съгласен. Моля, моля, ако няма друг избор.“ Нямал друг избор, разбира се, и дяволът го вързал, накарал го да коленичи и да си отвори устата. Дори и да искал да затвори устата си, не можел. Стояла така отворена. Пускал едно след друго нажежени железни топчета, докато не спрели. Докато не свършили. Много е болезнено, ако го изпитвате с физическото си тяло. (Да, Учителю.) Затова не си мислете, че когато имате астрално тяло, не чувствате никаква болка, не. Чувствате дори повече болка. (Уау!) Защото всичко е отворено. Всичките ви сетива са отворени. Нищо не ви предпазва. Но той не умрял, само усещал болката, бил безпомощен. Не можел да мръдне, не можел да затвори устата си, не можел да избяга – нищо. Изпитвал само същинска болка. (Да, Учителю.) Дори не искам напълно да го разбирате, но както и да е. Разбирате го, можете да си го представите. Представете си какво му е.
След това, разбира се, дяволите в ада го върнали обратно в тялото му. И той се събудил. Все още изпитвал болка, но не изпепеляващата болка като в ада. Възстановил се и незабавно се погрижил за бизнеса си, да не убива повече пилета, започнал да се грижи за тях и продал каквото може. Задържал това, което стигало за него и семейството му. Това е историята му и той я описал в малка книжка, която публикувал. В книгата, помня, че казва, който може да я принтира, да го направи и да я разпространява колкото може повече на другите, за да научат тези уроци. (О!) Но е само на (олакски) виетнамски. Такава история не става всеизвестна. Не е като международните новини по CNN или FOX News или други подобни. Това е само между тях, в това селище и може би малко отвъд, в страната О Лак (Виетнам). Който вярва в историята, я принтира и раздава. Аз получих едно копие, това е. Чела съм много подобни истории навремето в О Лак (Виетнам), когато се интересувах. Това отговори на въпроса ви, нали? (Да, Учителю.) Добре. Други въпроси, скъпи мои?
(Имам още един въпрос по повод КОВИД, Учителю.) Да. (Учителят спомена преди, че вирусите КОВИД имат души и са умни, затова се променят.) Да. (Със създаването на успешната ваксина, благодарение на Божията милост, това значи ли, че тези души са помирени и повече няма да се променят?)
О, не! Не! Те ще продължат да се променят. Учените са открили… към шест или седем още мутации, други варианти на вируса. Различни видове, нови! Новооткрити. Видях го по новините вчера, в заглавията, нямах време да се зачета. Мисля, че го пратих на сценарийния ви екип, или за ваша информация, ако се интересувате. В случай, че ви трябва по-обстойно да проучите или да напишете статия за предаване или нещо друго. Пратих го. Преглеждам различни източници. Но мисля, че бяха шест, или осем, или седем. Колкото и да са, бяха много, минимум шест, това си го спомням добре. Различни варианти има вече. Така че, не съм сигурна.
Не съм проверила дали новата ваксина ще бъде валидна, дали ще помогне за тези нови отклонения на вируса. Шест нови вариации на вируса са открити. На различни места, продължават да убиват множество пилета, хиляди или стотици хиляди, десетки хиляди отново, както и норки и патици. О, убиват ги заради птичия грип или заради КОВИД. Продължават да убиват. Каква е ползата от всичко това? Защо просто не се пробудят? Божичко. Толкова е логично това, което казвам, не е ли така? (Да, Учителю.)
Нищо не искаме от тях. Дори не знаем къде живеят, как се казват. Дори не знаем телефонния им номер, не можем да се свържем с тях, нищо. Не искам нищо от никого и вие всички знаете това, вие сте ми свидетели. Нали? (Да, Учителю.) Никога не искаме нищо от никого, нали така? (Да, Учителю.) По каквато и да е причина. Само искам да бъдат добре, искам светът да бъде добре, искам планетата да продължи в мир и изобилие, за да се наслаждават всички. (Да.) Добре. Това ли е продължението? Отговорих ли ви или не още? (Да, Учителю.)
