Полицаите също са хора. Те имат семейство, помнете, имат деца, имат съпруга, имат родители. Те знаят какво е да си човек. (Да, Учителю.) И ако някой полицай е направил нещо погрешно, това е индивидуално. (Да, Учителю.) Единичен случай.
( Учителю, много хора протестират в Съединените щати и по целия свят. ) Да. ( Граждански размирици от един или друг вид. Учителю, имате ли някакъв съвет към полицията и протестиращите? )
Да. И аз си мислих за това. Радвам се, че попитахте, защото изпитвам истинска болка. Боли ме за жертвите, така наречените жертви на полицията, както и за самите полицаи. (Да, Учителю.) Но преди всичко трябва откровено да ви кажа, че ние се нуждаем от полицията. (Да.) Прекратяване финансирането на полицията или срутването на тази институция не е отговорът. (Да, Учителю.) Не и когато обществото ни като цяло навсякъде по света е в такова състояние, в каквото сме в момента. (Да, Учителю.) Някъде споменаха, че когато е имало по-малко полиция, престъпността моментално е нараснала, не помня къде, може би в Чикаго. (Да, Учителю.) Това е така. Присъствието на полицията – понякога те само обикалят наоколо и не правят нищо – но самото им присъствие кара хората да се замислят дали искат да направят нещо лошо. (Да, Учителю.) Напомня им за затвора, за наказанието. Което ще рече, да бъдат разделени от семейството, приятелите си и да се сбогуват със свободата. (Да, Учителю.) Поне за известно време, или дори завинаги, зависи от вида престъпление. Затова, на този етап, присъствието на полицията в нашето общество е наложително. (Да, Учителю.) Това първо.
Второ, полицаите са придобивка, ценна, ценна придобивка на всяка страна. Те са обучени да вършат много неща – дори като акушери, могат дори да асистират при раждане. Ако се наложи, по спешност. Могат да извършват сърдечен масаж и изкуствено дишане на хора в безсъзнание, дори на деца и бебета. И помагат по много други начини, които дори не мога да изброя. Аз не съм полицай и това са моите предположения. Заключенията ми от това, което знам. (Да, Учителю.) Присъствието на полицията е необходимо, докато обществото ни като цяло не се държи както трябва. (Да, Учителю.) И може да помогне за намаляване на насилието. Може да помогне за възстановяване на реда в някои райони. И спасява животи. Трябва да сме благодарни на полицията (Да, Учителю.) навсякъде по света.
( Вие, приятели, вършите велика работа. Много се гордея с вас. Вие сте моите герои. Искам да кажа: Не спирайте, моля ви, не се отказвайте. Мнозина не се интересуват или не оценяват жертвите, които правите ежедневно. Но аз го оценявам. Много са заедно с мен днес, за да ви кажем, че вие сте от значение. Офицери от цяла Америка, вие имате значение за мен, моля, продължавайте да се грижите за нас. )
Аз дори написах поема за полицаите. (О, уау!) Не я ли знаете? (Не, Учителю.) Знаехте я. Някои от вас не са я чели. Може да я пуснете, за да я видят всички. (Добре, Учителю.) Ако я намерите. Нямам я тук при мен. Сигурна съм, че я имате някъде.
Поема от Върховния Учител Чинг Хай „Тихият Герой“ (За всички добри полицаи)
В смразяващия зимен порив
стоиш изправен като колоса на гръцка статуя
Бурята на океана те заобикаля
в страхопочитание от тази непоколебима смелост!
В знойната мараня на летните следобеди
достойната ти усмивка разсейва оплакванията
Жаркото слънце би се скрило, засрамено от твоята издръжливост.
В хаоса на пиковия час
уверените ти ръце въдворяват ред
Без очакване на благодарност.
Когато забравя да намаля по оживените улици,
ти ме пренасочваш към безопасната скорост.
Когато се заключа отвън посреднощ,
с шперца и усмивка ме приветстваш: „Прибирай се вкъщи!“
Когато съм загубила посоката по натоварената магистрала,
ти шофираш с мен до правилното място.
Дори говориш моя език
Е! Поне опита!…
Строг с лошите, благ с кротките.
Макар че трябва да се справяш
с отрицателните страни на човешкия характер,
учудващо, сърцето ти е все още изпълнено с доверие.
Изявяваш
вродената си доброта по десетки хиляди начини!
Помня,
при първа ни среща
ти ме отнесе встрани от пътя
(при втория ми неуспешен опит на мотоциклетистка)
Викаше на лекарите, дошли след инцидента:
„Направете нещо, направете нещо!
Ще се оправи ли?
Ще бъде ли добре?“
Лицето ти беше
като на загрижен баща
Излъчването ти беше
ангелско
Винаги ще помня лицето ти,
до края на живота си.
О, да, добре те познавам -
в чужд град,
в родното ми място,
на плашеща алея, толкова тясна и тъмна,
на пустия плаж по изгрев…
В повечето случаи си сам
или просто с Бог!
Ти си ден след ден най-смелият войник,
в постоянна война
срещу насилието и неправдата
Спасяваш слабите,
закриляш невинните.
Залагаш живота си на карта
заради безопасността и мира
на своите съжители
Дори за тези, които не познаваш.
Като мен! „Просто един турист…“
Но аз съм също и обществото,
което вдъхновено ти пише тази поема.
Понеже е Коледа,
и това ще е нашият скромен подарък:
Послание, украсено с панделка от нещо позитивно,
обвито с Любов и подпечатано с Уважението, което заслужаваш.
Понякога, когато чувстваш, че ти е дошло до гуша
да се справяш с тъмнината!
Спомни си това писмо
и знай, че обществото те обича!
То все още има недостатъци, толкова неприятни!
Но ние всички ще се опитаме да ги поправим…
Сега е специален празничен сезон
И не съм сигурна какво да пратя!
(Все пак… на полицията!)
Затова просто искрено ти пожелавам прекрасна Коледа
Старата година е към своя край:
Нека всички започнем един щастлив живот наново
Нека дните ни са украсени с хубави събития.
Надявам се те всички да изчезнат - „лошите“
Но дори и така,
винаги е хубаво да виждаме полицаи наоколо
Да вървят изправени, да изглеждат добре, да говорят гордо,
в униформата, която е символ на защита.
Силен, но справедлив, скромен, но безстрашен
Ти си Тихият Герой, който
казва: „обичам работата си“ (*),
и когото хората обичат ♥
♥ СДЛА ♥
~~~ ♥ ~~~
(*) Цитат на полицай, срещнат на улицата в Монако.
И така, полицаите също са хора. (Да.) Те също правят грешки и се заблуждават. Но са обучени да се въздържат. Когато бях в други страни, бях мила с полицаите. Например, един път ме спряха с колата за проверка. (Да, Учителю.) Извадих документите си и му ги връчих. Беше вечерно време и духаше много силен вятър. Бяхме в Европа. Документите се отлистваха и аз ги придържах с ръка в единия ъгъл, за да му е удобно. А в другата ръка държах фенерче, за да му е по-светло. (Да.) Попитах го: „Можете ли да ги виждате?“ И той моментално омекна. Преди беше строг като полицай. „Документите? Шофьорската Ви книжка? Откъде Сте?“ Но след това омекна. Каза: „Благодаря Ви.“ Виждате ли? Полицаите също са хора. Имат семейства, помнете, имат деца, имат съпруги, имат родители. Знаят какво е да бъдеш човек. И ако някой полицай е направил нещо погрешно, това е индивидуално. (Да, Учителю.) Отделни случаи. Ако е сгрешил, нека го поправят, или дори да му забранят да бъде част от полицейските сили, ако трябва дори да влезе в затвора. Но само този човек. А не да се слагат всички под общ знаменател, защото има много добри полицаи. (Да.) ( Така е, Учителю. ) Има добри полицаи. (Да, Учителю.) Ако сравним тези инцидентни случаи с всички останали от полицейската отбрана, ще видим, че по-голямата част от полицаите вършат добра работа. (Да, Учителю.) Хората им имат доверие. Видях, че има такъв вид протести по новините. Понякога трябва да прегледам новините заради вас. И видях, че има протести срещу полицията, но има и хора, които излизат в защита на полицията. (Да.) Някои хора казват: „Този полицай уби онзи човек, но помогна на семейството ми.“ Нещо такова. Защото полицаите помагат. Да предположим, че вече няма полицаи по магистралата, всички се отплесват понякога и шофират толкова бързо, като луди, когато са под въздействието на наркотици или алкохол, и си представете колко катастрофи ще има. (Да, Учителю.) Дори ако полицаите са паркирали отстрани на магистралата, без да правят нищо, но хората ги виждат и си напомнят да намалят скоростта, да карат бавно. И, кой знае, така може да сте избегнали много инциденти. И много животи може да са били спасени. Дори не говоря за случаите, когато полицията идва при катастрофи и помага, и спасява, и връща към живот някои хора. Или ги кара до болницата, обажда се на спешното отделение и прочее, и прочее. (Да, Учителю.) Хората трябва да знаят, че в този свят няма съвършенство. Затова, трябва да видим накъде клонят везните. Ако броят на положителните черти превъзхожда броя на отрицателните, трябва да го приемем. Както в къщата ви, например, ако един ъгъл в нея е разбит, не трябва да срутвате цялата къща. Поправяте само този ъгъл. (Да. Така е.) Затова мисля, че хората трябва да преосмислят и да оставят полицията да си върши работата. Той беше на точното място в точното време.
Полицаите не тормозят винаги чернокожите хора. Видях, че употребяват подобна сила и действия и срещу белите хора, както и срещу жени. Дори и срещу деца. Зависи от ситуацията. (Да, Учителю.) Те не стрелят, имам предвид просто ей така в момента, само по чернокожите хора. Правят същото и на белите хора. Видяхте това, нали? (Да, Учителю, видяхме.) Затова не е честно да кажем, че полицията не се отнася добре само към чернокожите. И дори ако е така, моля ви, хората трябва да признаят вътрешно пред себе си дали са добри граждани на обществото, дали изпълняват гражданския си дълг или не. Спазихте ли закона? Или нещо такова. Защото понякога само един или двама извършват нещо нередно, а после обществото си изгражда предубеждение към цялото. (Да.) Също като при полицаите - това са просто хора. Полицаите не са светци. Съжалявам, иска ми се да бяха. Но ако бяха светци, не мисля, че можеха да вършат полицейската работа. (Да. Така е, Учителю.) Полицаите са обучени да правят такива неща. И понякога стрелят по някого по случайност, чернокож или бял, без намерението да го убиват. Поставете се на тяхно място.
Мисля, че полицейската работа е по-опасна и от тази на войник на бойното поле, защото войниците не се доближават близо до така наречените врагове. В повечето случаи са скрити зад прикрития или нещо подобно. (Да, Учителю.) Те са на безопасно място. В някаква степен, са в безопасност. Но полицаите трябва да се срещат очи в очи, само на няколко метра, или буквално едни срещу други. Полицаят трябва да спре колата, да поиска шофьорската книжка, да направи тест за дъха, за да определи дали шофьорът е пиян или дрогиран. Той е очи в очи с тях. Гледах по новините, че дори един шофьор извади пистолет и застреля полицая на място. Видяхте ли тази новина? (Да, Учителю.) Така че, полицаите винаги са в опасност. И никой не се замисля за това. Те са в опасни ситуации през повечето време. (Да, Учителю.) И когато се изправят пред така наречения заподозрян, и ако заподозреният е направил още нещо, по-съмнително, полицаите нямат време да мислят. (Да.) Може да се опасяват, че заподозреният иска да застреля колегата им и трябва да реагират светкавично. Така са обучени и става автоматично, и нямат време да мислят. Или оцеляват те, или заподозреният. (Да, Учителю.) И не могат да мислят в момента. Не могат. Не са в зоната на безопасност, за да мислят. Затова, може да се наложи да стрелят, и това може да е грешка. Не биха искали да направят това. Нито един полицай не иска да стреля по хората просто ей така. (Да, Учителю.) Нещо ги е предизвикало. (Да, Учителю.) Защото те са винаги в опасност. Трябва да предпазят себе си и колегите си, околните или жертвите. Трябва да ги предпазят всички. (Да.) Трябва да вземем предвид всичко това и да дадем шанс на полицията. Защото всички тези неща деморализират умствената настройка на полицаите да служат. Те са уплашени, натъжени, чувстват се унили, депресирани. (Да.) Защото мнозина от тях действително рискуват собствения си живот, за да помогнат на хората и го правят от сърце. Затова са се присъединили към полицейския отряд, за да помагат на доброто и да се борят срещу злото. (Да, Учителю.) Повечето полицаи имат този идеал вътрешно, преди да се присъединят към отряда. Иначе щяха да вършат нещо друго. За да станеш полицай се иска много трудна подготовка. Знаете ли това? (Да.) Като тази в армията. А те не са толкова защитени, както хората в армията. Аз не съм полицай; нямам такъв близък в семейството до момента – нищо такова. Просто говоря честно и справедливо. (Да.) И се надявам всеки, който е излязъл срещу полицията, моля, простете ми.
