Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

Кой може всъщност да бъде спасен? Част 9 от 11

Подробности
Свали Docx
Прочетете още

Когато отидете в Новата Духовна Област, няма да мислите за нищо. Ще бъдете твърде заети да се наслаждавате, да творите. Това просто е блажен живот. Нищо не ви притеснява, нито дори една думичка на тъга или болка от речника.

( Когато душите отидат в новосъздадената от Учителя Духовна Земя, ще имат ли някакви спомени за своите минали животи на Земята? И ако видят, че на Земята все още има страдания, ще може ли, ако пожелаят, да слязат отново долу? Може би за да подкрепят мисията на Учителя, ако Учителят е все още на Земята? ) Те няма да помнят нищо от предишните си животи на Земята. Ще ви обясня защо. Защото този свят и световете по целия път нагоре до Десетия са илюзия. Все едно гледате филми, и натискате бутон и всичко се изтрива. Ако искате, може да гледате, както хората гледат в кристална топка. Но хората там горе дори не могат да се свържат с този свят. Моето куче Ниро - това, което наскоро умря. (Да.) О, толкова много плаках, толкова много ми липсваше, защото исках поне да мога да я прегърна. Чувствах се много зле, защото бях отишла на ритрийт на друго място, за да ми е по-тихо и спокойно. И после тя сама си почина и аз не можех да си простя това. (Да, Учителю.) Макар че имах да върша това, което имах да върша. Знам, че всичко е една илюзия, но толкова много обичам кучето си. Защото тя ме обича много, много. Това е отражение. Аз не ги обичам толкова много, колкото те ме обичат. И никой на тази планета не ме обича толкова много, колкото те ме обичат. Затова и аз ги обичам. Тяхната любов е съвършено чиста, безусловна. По всяко време могат да умрат за мен. Обичат ме във всяка една минутка от деня. Без да искат нищо друго, освен да ме обичат. Дори да не ги виждам, продължават да ме обичат, да ме разбират и да очакват деня, в който ще могат да ме видят. Не мислят за нищо друго, не искат нищо друго. Нито в този свят, нито в Небесата, нищо. Тях дори въобще не ги интересуват Небесата. Моето куче отиде в Новото Духовно Царство. И понеже тя много ми липсваше, плаках толкова много, дори по време на ритрийта. И на втория ден след като беше напуснала тялото си, тя се върна отново на по-ниско ниво. Поиска разрешение да слезе на по-ниско ниво, за да ми изпрати бързо съобщение. Преди това не беше успяла да се върне. Ако слезете прекалено ниско, не можете да се върнете обратно. И ми изпрати съобщение. Каза ми: „Любов от Ниро“. (О!) Това е всичко, просто „Любов от Ниро“. Само три думи. Само това успя и после „хоооп!“ Изтеглиха я, издърпаха я обратно горе. А ако искате да се върнете в този свят, ще има условия, разбира се. Ще страдате, също както Исус или Учителите, които са били одирани живи, или обесвани, или изгаряни живи. Така ще бъде. Няма да ви простят. По-добре изобщо да не се връщате. Казвала съм го на всичките си кучета и на всички мои хора, които са там: „Стойте си горе“. Не давам на никого да се връща.

Когато отидете горе, вече няма да помните нищо оттук. (Да, Учителю.) Защото за вас е съвсем ясно, че това е просто нищо! За мен - аз се боря всеки ден, за да потисна знанието си, че този свят е нищо. Той е само една сянка на истинския. Той е само една илюзия. Понякога се питам: „Защо се трудих толкова много, само заради една илюзия?“ Защото не искам. Това е просто... Не знам как да го обясня. Можех просто да си тръгна. (Да, Учителю.) Понеже тъй или иначе всичко е илюзия. Но не можех да забравя, че и аз съм страдала преди. Трябваше да страдам, за да разбера, че в този илюзорен свят хората страдат, животните страдат, всички същества страдат и това е нещо реално. Страданието е реално. (Да, Учителю.) Затова се опитвам да се вкопча в тези свои спомени за всичките ми страдания - от минали животи, от сегашния живот - за да продължа да работя и да помагам на другите. (Да, Учителю. Благодарим Ви, Учителю.) За мен това е много трудно; понякога се боря. Боря се да запазя всички тези спомени за страданията, за да съумея да разбера, че трябва да продължа да работя. Потискам разбирането си, че този свят е едно нищо. Че е една илюзия, (Да, Учителю.)

Така че, когато отидете горе в Новото Духовно Царство, няма да мислите за нищо. Ще бъдете твърде заети да се наслаждавате, да създавате. Това е просто благословен живот. Нищо не ви притеснява, няма дори и една дума за скръб или болка в речника. (Уау.) Дори не говорите. Просто знаете всичко и през цялото време сте щастливи. Няма нищо, което да ви накара да си спомняте за света тук долу. И с цялата мъдрост, която имате там, знаете, че тук е нищо. Едно голямо нищо е. Като празно пространство е тук. (Да, Учителю.) И като куклено шоу. (Да, Учителю. Уау.) Как бихте могли да седите там в кукления театър и да искате да продължавате да стоите там или да спасявате тези кукли? Не, разбира се, че не. Хората, които вече са в Новото Духовно Царство, не биха си и помислили да се върнат обратно в този свят. Много рядко би се случило, освен на високопоставен Учител или на напълно състрадателен и много силен Учител. Иначе, никоя от обикновените души няма дори да си помисли да се върне тук, защото никой не би искал да се върне в яма с отпадъци, след като вече е излязъл от нея. Това е един нагледен пример. Друг пример е следният: когато сте отишли да гледате филм в киносалона, докато го гледате, може да плачете, да се смеете или да се ядосвате с някои от героите от екрана и всички ваши емоции или цялата ви концентрация са във филма, сякаш е истински, сякаш се случва с вас. Но когато изгледате филма и светлините светнат и филмът свърши, вие ще знаете! Само допреди няколко секунди или няколко минути може да сте били ядосани, да сте тропали с крак, може и да сте викали на някоя сцена във филма, която е провокирала емоцията и реакцията ви. Но когато филмът свърши, просто се прибирате у дома. Знаете, че това е само филм, без значение какъв. Въпреки че много сте се вживели в него, докато сте го гледали. Но когато филмът свърши, просто си отивате вкъщи или просто изключвате компютъра, ако сте го гледали на него. Или ако сте гледали на ТВ екран, просто го изключвате и знаете, че това е било само игра. Не настоявате да останете в театъра и да се опитвате да спасявате главния герой от филма. Така стоят нещата. И така, само истински и изключтелно напреднали Светци и Учители наистина се жертват и слизат в този свят, за да помогнат на всички същества. (Да, Учителю.) Добре.

( Учителю, каква е разликата между прераждането, управлявано от кармичните закони на Бога на Трето Ниво и контролиращите механизми? ) Контролиращите механизми не са от Трето Ниво. Богът на Трето Ниво е създал тази физическа област. (Да, Учителю.) Затова той е нейният владетел. Той не иска никой да я напуска. Затова водят толкова упорита борба с мен. Дори ми се извиниха: „Ние не искаме да Ви пречим, не искаме да Ви безпокоим, но се налага. Погледнете нашия Свят-Сянка. Вие отвеждате горе всички души, после ние какво ще правим?“ Наистина. Казаха ми го извинително, с цялото си уважение. Отвърнах им: „Трябва да го направите. Всичко е илюзия и вие карате всички същества да страдат заради всички илюзии, които сте създали. Повече не искам да позволявам това. Просто ти трябва да тръгнеш с мен, да дойдеш в Новото Духовно Царство, или да не нараняваш повече съществата. Тогава ще те оставя да управляваш. И която душа иска да остане тук с теб, ще я оставя. Но тези души, които искат да се върнат у Дома или да отидат в моето Ново Царство, за да изпитват вечна радост - тях просто трябва да ги пуснеш да тръгнат.“ Казах му: „Аз не принуждавам никого. Всичко е свободна воля.“ „Ако ме помолят, ще им помогна. Това е всичко. Ако искат да останат тук, ще ги оставя. Но ти ги караш да страдат толкова много, толкова нечестно, много пъти, отново и отново. Ти и твоите богове от по-ниските царства, както и подчинените ти, сте създали толкова много неприятности, много капани и хитрости, за да могат душите, затворени в телата си, да правят грешни неща. И после ги наказвате и не могат да отидат никъде, а само минават отново и отново от този живот в следващия, затворени завинаги в цикъла на страдания. Това не мога да го търпя!“ Това му казах.

А с механизмите е различно. Те са били създадени от друга планета, (Да.) от друга, по-напреднала от нас планета. И те са захвърляли на нашата планета всекиго, когото не харесват. (Да.) Те са създали всички тези контролиращи механизми, така че тези души, тези същества, да не могат да се завърнат у дома при тях, защото смятат, че им създават проблеми. Това са същества, които са може би по-интелигентни, или пък са по-революционно настроени, (Да.) затова не ги харесват. Искат всичко да е като черно и бяло. Не харесват никаква нова идея, нова система, нищо ново. Не ви ли се струва твърде подобно на нашата планета? (Да, Учителю.) Затова убиха Исус, защото си мислеха, че това е нещо ново. Убиваха и всички Учители, защото не разбираха нищо. Изглеждаше им ново, в сравнение с вече установените религии. Затова Ги убиваха. Подобна е системата и на тези други планети. Те са блестящи в технологиите, но не притежават духовно знание. Нямат този копнеж за по-добър духовен живот. (Да, Учителю.) Нямат високи морални стандарти. Просто са добри в технологиите и това е всичко. И тези механизми са, за да контролират своите хора, които захвърлят на планетата като затворници. И така, когато тези хора умрат, те ги карат да оживяват отново в друго тяло, защото могат също така да създават и тела. Или пък могат да заемат тяло от друго новородено бебе, ето такива неща. И лека-полека, тези хора също са се превърнали в човеци и са забравили всичко, забравили са откъде са дошли. Но някои от тях са запазили част от спомените си и могат да създават по-добри неща за тази планета, поради знанието за развитите технологии, които някои от тях помнят. (Да, Учителю.) Но те никога няма да могат да се измъкнат от тази планета, заради всички тези контролиращи механизми, а също и заради изпратените от по-развитата планета технологични специалисти, охранители и собствена полиция. Те се редуват да слизат тук долу, за да контролират. Затова хората не могат да се измъкнат. А кармата е от системата на Трите Свята. Те използват кармата, която е „каквото посееш, това ще пожънеш“, за да контролират душите и те да бъдат хванати завинаги в капана тук - щастливи или тъжни, богати или бедни, в зависимост от делата им. (Да, Учителю.)

Сега чета някои от книгите на будистките Трипитака. В тях се разказват много други истории за Буда. Когато имам време, когато можем, когато въобще ми остане време, ще ви ги прочета. Обещах това на момчетата, на вашите братя, но още не съм го направила. Не знам дали някога ще мога. Вече прочеох една от книгите на Трипитака. Чета и от другите, а също и истории от други религии, но не знам дали ще имаме време, защото сме заети. Но поне вие сте постоянно тук. В своята работна среда, защитени, винаги в готовност, така че по всяко време можем да имаме конференция. (Да, Учителю. Благодарим Ви, Учителю.) Но няма как да имам конференция с вашите братя и сестри навън, защото те всички сега са блокирани. Или изобщо не се събират по центровете, заради пандемията. (Така е.) Така че дори да искам да говоря с тях или те да искат да ми зададат въпроси, не могат. Затова, вие сте техните говорители. Много добре. (Благодарим Ви.) Много добре.

Абсолютно съм изненадана от днешните ви въпроси, които са много добри. Съвсем нови. Не е обичайната матрица. Съвсем нови и много добри. Добре зададени. Дали ви обясних хубаво разликата между механизмите и кармата? (Да, така мисля, Учителю.) Добре, добре. Но аз вече замених бога на Трето Ниво. Знаете това, нали? (Да.) И сега ми е по-лесно да издигам нагоре душите. Ако той беше все още там, дори хората, които се покаят, нямаше да могат да се измъкнат. (Уау.) Не! Той нямаше да позволи, защото щеше да ми покаже книгата за кармата. (Да.) И ако това е негова област и негово творение, тогава той може да се пазари, да контролира. (Да.) Но понеже беше много алчен. Ако просто ме беше оставил да работя ... А и аз играя честно, просто всеки, който се вслуша в мен и иска да отиде нагоре, го отвеждам. Но той беше алчен; не се съгласи. И сега загуби всичко. Загуби и позицията си. Горкият. Съжалявам, но трябаше да го направя. Не искам да работя със същества, които не ми съдействат. Твърде много ми пречат. А аз не искам хората да идват и да се връщат непрекъснато и да страдат в този илюзорен свят. Все едно постоянно да имаш кошмари. Понякога кошмари, понякога някой хубав сън, но всичко е сън в този свят. (Да, Учителю.) Но те страдат. Също както в съня си, в кошмара си вие страдате, все едно е истински, нали така? (Да.) Някои хора имат такива ужасни кошмари, събуждат се плувнали в пот и продължават да се страхуват с дни или седмици, или месеци. Не могат да спят, не могат да се хранят заради тези травмиращи кошмари, които са преживели. В този свят положението е подобно. Просто сънят е малко по-изтънчен, по-високотехнологичен, така че да изглежда като истински. И те страдат - усещат го по-истински и по-продължителен - целият им живот.

Гледайте още
Всички части  (9/11)
1
2020-08-26
42898 Преглед
2
2020-08-27
16630 Преглед
3
2020-08-28
14627 Преглед
4
2020-08-29
14856 Преглед
5
2020-08-30
13953 Преглед
6
2020-08-31
19557 Преглед
7
2020-09-01
12128 Преглед
8
2020-09-02
12672 Преглед
9
2020-09-03
14598 Преглед
10
2020-09-04
11568 Преглед
11
2020-09-05
11399 Преглед
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android