Между всички нива има междинна зона - обширна и огромна и необхватна. Ако сте там без никого, ще се изгубите. Никога няма да можете да намерите изход. (Уау.) Така че, ако искате да отидете на Пето Ниво, например, трябва да имате Учител, който да ви преведе през Четвърто Ниво.
Затова, ако мога да го свърша… Например, в момента си почиствам къщата. Сама пера дрехите си на ръка, (О, Учителю.) защото не искам да карам електротехника ни да идва и да инсталира пералня. Не обичам да моля, първо. Второ, аз съм на ритрийт. Не искам никой да идва и да разстройва енергията ми. Дори и да ми носят храна, в повечето случаи трябва да я оставят надалеч, извън портата, нещо такова. Понякога я носят по-наблизо, в някои специални случаи. Но като цяло, трябва да я оставят надалеч. Преди време Боговете/Богините ме предупредиха да стоя на девет метра разстояние (О, уау.) от всички – от всеки работник, и от екипа ми. Включително и от вас. (Да, Учителю.) Съжалявам, ако ви засягам с това. Дори Боговете/Богините ми го напомниха. (Да, Учителю.) Знаех го, но все пак ги питах защо. По принцип знаех отговора, но не много ясно. Не в детайли. Такива неща просто ги усещаш. Няма нужда да се дълбае в проучвания, за да знаеш защо.
Различната енергия, различното магнетично поле нарушава равновесието ти. След което трябва да започнеш всичко отначало, поне за няколко дни, за да умиротвориш енергията наоколо. Понякога те идват, защото не са разбрали правилно или нещо от този род, и ме стряскат, и после всичко се обърква. (О, не.) Много е трудно да се концентрирам отново и какво ли още не. Змията дойде и един тон мравки се появиха, а не само няколко, както преди. Насекомите хапят и бягат, и какво ли още не се случи. Нещо се счупва, примерно. (О, Учителю.) После трябва да започна да чистя наново. Затова предпочитам да си пера дрехите сама на ръка. И да си върша всичко сама, сама да си чистя стаята.
Сега съм в по-малко пространство, по-малко от предишния склад. Много по-малко, така че е лесно да се поддържа, въпреки мравките. (О, Учителю.) Харесвам малки неща, малки къщи, защото върша всичко сама. Не искам да имам големи стаи, които да чистя и мета по цял ден, всеки ден. Имам една стая с всичко в нея. Там ям, там спя, имам диван и телефон, и една малка баня и тоалетна отстрани. Така е идеално. Във Франция живях в подобна стая, въпреки че имах къща. (Да.) Живеех в пещера, или в един малък килер, по-малък дори от това сега. Мисля, че го знаете. (Да, Учителю.) Във Франция, в СМЦ, зад СМЦ има един килер. Метър на метър и половина, нещо такова. Или два на два, един на два квадратни метра, нещо такова. Напълно достатъчно за мен. Аз съм малка. Дори и да съм по-висока, не се предполага да лежа и да спя, така че какъв е проблемът?
Причината, поради която имам диван и не медитирам на пода са мравките. Поне не лазеха по дивана, повечето. Лесно можех да се справя с тях. Ако седя на пода, ще ме полазят цялата, или аз може да ги нараня. (Да, Учителю.) Когато медитирам, не мога да мета. Мета само когато не съм в медитация. (Да, Учителю.) Този диван ми спаси живота веднъж в склада. Ако не бях на дивана, змията щеше да ме ухапе. (О!) Тя беше под дивана, (О!) точно под мен. Причината, поради която станах беше, защото исках да запиша нещо, исках да отида до бюрото в ъгъла да взема химикалка. Включих фенерчето на мобилния телефон, за да стигна до ключа за лампата и да включа осветлението. В това време чух един глас да казва: „Не изключвай лампата. Не се доближавай до дивана.“ Това бяха точните думи на паяка. О, той е голям! Голям колкото ръката ми с разтворени пръсти. (Уау!) Рядко съм виждала толкова голям паяк.
Други „пощальони“ са по-малки. Това им е работата. Но понякога много ме трогват, защото трябва да стоят на място, където човек да ги види, за да предадат съобщението. Но повечето хора са глухи така или иначе, не чуват нищо. Телепатията е само мечта в момента. Отдавна не съществува. Така че, те са вестители. (Да, Учителю.) Предават съобщения, за да помогнат на хората. Но хората, ако ги видят, ги сплескват. (О.) Аз не го правя. (Не.) Преди не знаех, че паяците са вестители. (Уау.) До скоро. Дори когато хранех паяка пред малката ми стая преди, (Да.) не знаех, че те са вестители. (Уау.) Защото не съм се занимавала с тях. Само когато им обърна внимание, ги чувам. Само в онзи спешен момент, той каза това толкова гръмко, и пратиха такъв голям паяк, за да събуди вниманието ми. (Уау.)
Оттогава се вслушвам, когато дойдат, и много пъти идват със съобщения за мен. Понякога добри неща, понякога за да внимавам. „Не излизайте. Змията чака да Ви ухапе.“ Попитах: „Наистина ли? Какво ще се случи с мен, ако ме ухапе? „Той отвърна: „Ще умрете.“ (О!) Ако е отровна, може да нямам време да реагирам. Ако никой не ме закара до болницата в рамките на един час, бих умряла. (О.) Така е при отровните змии. А аз не винаги нося телефона със себе си, за да мога да се обадя на някого, това първо. Второ, (отровата) може да те скове, да те парализира. Зависи къде те ухапе. (Да.) И може да нямаш възможност да се обадиш на никого. Умираш просто така, тихомълком. Нощно време вие не сте наоколо. (Да, Учителю.) Никога не се знае. Би трябвало да ги е страх от вас, но не искам да рискувам. (Да, Учителю.)
Не всяка змия иска да ме ухапе. Видях две от тях, те бързо се скриха. Но не усетих лоши намерения от тях. За мен те са толкова прекрасни. Толкова са мили и са ми като членове на семейството. (Да, Учителю.) Усещам ги също като кучетата ми. Ако бяха наоколо, бих ги помилвала, или те биха поискали да ги помилвам. Така ги усещам. (Да, Учителю.) Затова никога не обръщам внимание.
Спасявала съм много змии в миналото. Те никога не са искали да ме наранят. (Уау.) Понякога са ми казвали: „Не искахме. Съжаляваме, съжаляваме. Не искахме дори да Ви изплашим.” След като ревнивите демони вече ги няма, ми казаха: „Съжалявам.“ Онази. Както и да е, пуснах я навън и тя каза: „Съжалявам, съжалявам.“ Тази едва не ме ухапа. Не я забелязах, докато птицата не я уби. Напълно я няма, напълно е изчезнала. За останките й са се погрижили други насекоми. Когато минавам оттам, няма нищо останало. Преди можех да видя останки. Сега нищо не виждам. Напълно я няма. Може и дъждът да я е отмил с времето, или насекомите са си я поделили.
Ако не бях седнала на дивана, нямаше да ме има, защото тя стоеше точно под мен, под дивана. Главата й се надигаше. Видях я. А напълно я видях когато включих лампата. Тогава разбрах защо паякът ми каза: „Не изключвай осветление.“ Не каза: „Недей да изключваш осветлението.“ Каза: „Не изключвай осветление. Стой далеч от дивана.“ Защото се канех да седна отново на дивана и да запиша нещо в дневника си. (Да.) Обикновено държа химикалка там. (Да, Учителю.) Но онзи ден бе паднала някъде, затова станах и отидох до бюрото да взема нова. Затова включих осветлението и о, добре че го направих. Ако бях останала още няколко секунди там, змията щеше да може да надигне глава и да ме довърши (О, Боже!) на спокойствие. ( Благодаря на Бог за паяка. ) Да. Паякът беше толкова голям! И очите му бяха като две малки фенерчета. (Уау.) Като две… малки точки светлинки. Има хора, които продават такъв тип фенерчета, те имат само по една точка. ( О, да. Лазерни фенери. )
Веднъж, този вид лазерни фенерчета също ми спаси живота. Един човек се беше скрил пред къщата ми, един друг път във Франция. И забелязах нещо да блести, като пистолет или острие или нещо такова. (О, Божичко.) И отразяваше луната. Затова използвах този… Някой ми го даде, не знам защо. А, за да се заигравам с кучетата. (О, да.) Защото помните ли, че Гуди обичаше да играе със светлосенките и с всичко, което се движи? Понякога го ползвах да си играя с него.
Онази нощ, беше почти полунощ, и насочих това фенерче към мястото, където видях нещо неясно да свети и да проблясва. Имаше и кола наблизо, без светлини. Затова насочих моята лазерна светлина натам, и колата моментално запали двигателя и потегли. (О, Боже.) Добрите хора не правят така. (Да.) Нали? (Така е. Да, да.) Може би този човек си помисли, че имам лазарен пистолет. Има ли такъв пистолет, с такова дуло? (Да. Съществува.) Истинска пещернячка съм. Не разбирам нищо от пистолети. Може би, да, защото колата незабавно запали и потегли толкова бързо. Не мисля, че беше човек с добри намерения. Защо ще стои там? (Да.) В тъмното, точно до къщата ми, в градината, в такъв тъмен ъгъл. И потегли моментално. (Да.) Побягна много бързо. (Уау.)
Мога да изпиша няколко тома. (Да, Учителю.) И Холивуд да ги купи от мен. И да направят съспенси, така ли се нарича? (Да, Учителю.) Какви са? (Тип трилър филми.) Трилъри, да! Трилър или съспенс. Да, и ще изкарам много пари. (Да.) Ако имам пари да напиша нещо такова. Или може вие, приятели, да ги сглобите, да ги напишете вместо мен и да си поделим парите. (Да, Учителю.) Обещавам да ги поделя с вас. Няма да ги прибера всичките. Имаме си план. Ние, жените, обичаме парите. Не е ли така? Затова напуснахте работата си и дойдохте тук да работите срещу храна. И затова аз плащам за своята собствена работа, (О, така е.) че и повече. Плащам за собствената си телевизия и не печеля нищо. Не можем да правим бизнес, всичко ще изгубим. Със сигурност ще сме на загуба.
Добре. Сега кажете какво друго искате от мен? Защото мога да говоря. Днес сте щастливи. Много е вдъхновяващо, затова говоря много. (Благодарим Ви, Учителю, че ни вдъхновявате.) Сигурна съм, че имате още въпроси, или не? (О, да, Учителю. Имаме.) Разбира се. Кажете.
( Учителят създаде Новата Духовна Земя на Tim Qo Tu преди повече от 63 милиона години. Кога Учителят е създала Четвърто и Пето Ниво? Преди създаването на Новата Земя ли? )
Четвърто и Пето Ниво си съществуваха. Те са останки от силата на Нивото на Десетия Съвет. (О, да, така е.) Помните ли, че ви казах това в Унгария? (Да, Учителю.) Преди повече от 63 милиона години беше създадена Новата Земя. Но не и Четвърто и Пето Ниво. Те си съществуваха. Четвърто и Пето Ниво, както и другите Нива, си бяха там. Създадени са много, много, много отдавна, никой не може да си спомни кога; много преди Новата Област, разбира се. Затова я наричаме Новата Област. Останалите са стари Области. По онова време в Унгария, когато ви казах, дори не си спомнях за Tim Qo Tu и моята Нова Област. (Уау.) Тогава все още не бях толкова издигната. Знаех само това, което се разкриваше на всяко ниво, на което отивах. (Да, Учителю.) Затова, ако преди няколко години ме бяхте питали: „Познавате ли Tim Qo Tu? Свързана ли е с Вас?” щях да отвърна: „Не. Не. Никога не съм чувала за това. Напълно непознат/а!“
( Учителю, също така, във връзка със създаването на Новата Духовна Област - според учените, динозаврите са изчезнали преди около 65 милиона години и 60% от видовете са се изгубили. ) Преди 65 милиона години. ( Били ли сте тук преди 65 милиона години, Учителю? )
На друга планета. Всъщност, бях на тази и на други планети. Понякога на тази планета. Понякога на други планети. Идвах и си отивах, идвах и си отивах. В зависимост от ситуацията и от необходимостта по онова време.
( Интересно. И какво подтикна Учителя да създаде Новата Духовна Област по онова време? )
Защото вече познавах някои същества. Бях започнала да поправям планетата и вселените, и други планети. (Уау.) Те си нямаха никого другиго и по време на смъртта щяха да отидат в ада или да страдат отново като човеци или животни и прочее. Трябваше да им помогна. Тогава я създадохме. (Уау.) Само за моите хора. Трябва да знаете, че много Учители са го правили или ще го правят.
Между всеки един установен свят, има междинна зона. Също както ви казах, че между Трите Свята и Пето Ниво има междинна зона, наречена Четвърто Ниво. (Да, Учителю.) Че може да се ползва като свободен терен, не принадлежи на никого. Някои Буди и Бодхисатви имат създадена земя там за своите ученици и последователи. А между всяко ниво има междинна зона – огромна, обширна и непознаваема. Ако попаднете там без никого, ще се изгубите. Никога няма да намерите изход. (Уау.) Затова, ако искате да стигнете до Пето Ниво, например, ще ви трябва Учител, който да ви преведе през Четвърто Ниво. Прекалено е необятно за когото и да било. Без вашата собствена светлина, тази зона тъне в мрак. (Уау.) Без светлината на съществата там, би била пълна тъмнина. Това е просто междинна зона.
Както между Астрално Ниво и Второ Ниво – и там има междинна зона. (Да.) Някои добри същества, някои Учители са създали Небеса там за своите хора, за някои добри хора, които вярват в тези Учители или в тези добри същества. Това ми напомня за един филм - „Астрален град.“ (Да. „Астрален град.“) Да, това е истина. (Да, да.) Само че той е много по-красив, по-великолепен, по-разкошен и ослепителен, по-бляскав и сияен, отколкото във филма. С много прекрасни същества там. Няма стари хора. Когато отидете там, ставате отново млад. (Уау.) Оздравявате напълно, независимо дали сте инвалид или неизлечимо болен, ставате млади, здрави и щастливи там. Това е друга междинна зона, която някои Учители създадоха, за да спасят някои души от тази планета. (Уау.) Всички междупространствени зони са използвани за създаването на различни видове Небеса за различни хора, отделно от Небесата, които вече си съществуват, от Учителите. От Учителите на различни нива. Те създават различни Небеса. Ако не са от много високо ниво, тогава създават по-ниско ниво. Зависи също и от афинитета и нивото на съществата, които ще спасяват. (Да, Учителю.)
