Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

Възвишената женственост, част 15 от 20

Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Аз също често правя дарения на монаси. Не разграничавам между животни-хора, месоядни монаси, свещеници или немесоядни свещеници или монаси. […] Може би зависи от традицията, но повечето ядат каквото им дадат в купата, това е. Сега, ако познавате вече хората много добре, можете да им кажете: „Моля, давайте само веганско.” Защото като монах имате състрадание. Затова искате да станете монах. Искате да бъдете Буда, за да можете да помагате на другите и да намалявате техните страдания.

Яденето на месо причинява много страдания на животните-хора и на собственото ви тяло. Може да имате някакви болести заради това. Също така е много вредно за планетата, защото метанът, който се произвежда неволно или умишлено при развъждането на животни-хора затопля планетата. Затова сега имаме климатични промени. Затова имаме и толкова много ужасни бедствия като ужасни наводнения, ужасни тайфуни и ужасни бури, повече и по-често от обичайното и непредсказуеми.

Ако харесвате този начин на живот и го водите от дълго време и не можете да се промените, тогава може би това е съдбата ви. Но моля ви, изберете веганството. Така животните-хора няма да страдат заради вас, дори вие да не чувате техния плач. Вие не ги виждате, когато ги убиват, но знаете откъде идва месото на животните-хора. Не бъдете твърде заети, за да помните това или да прочетете за него. Можете да потърсите в интернет и във филми, за да видите как животните-хора са измъчвани през всички дни от своя живот в малки клетки, в които не могат дори да помръднат, да не говорим да се обръщат. Можете да гледате по нашата Суприм Мастър Телевижън, където понякога показваме това. Боли ме да го правя, но трябва. В действителност, реалността е още по-лоша от това, което виждаме. Това е само малък, кратък поглед на екрана, защото за тях това е всеки ден, ден след ден. Не става въпрос само за няколко секунди на екрана, а за всеки един ден, за всички дни от техния живот.

Те страдат толкова много, толкова много, толкова много. И са затънали дълбоко в своята урина и екскременти. И как можете изобщо да ядете това, да ядете страданието, и също мръсотията? Вие сте монаси. Вие сте благородни същества. Целта ви е висока. Искате да бъдете Буда, върхът на цялото творение. И ядете тази мръсотия? И ядете това месо, което причинява страдания, неизмерими страдания на всички живи разумни същества. А от вас се очаква да ги избавяте. Трябва да им помагате да намалят страданието. Но яденето на месо от животни-хора ще ви остави на студа. Не, имам предвид в жегата на ада. Извинете ме, Ваши Преподобия. Казах истината. Заклевам се в Буда, казах ви истината. И предполагам, че знаете това. Карма.

Знаете закона на кармата. Каквото посееш, това ще пожънеш. Едно и също е в християнството и в другите религии. И ако имате възможност да отидете в ада, ще разберете за какво говоря. Надявам се да нямате шанс да отидете там – не за страдание, не да отидете там, за да бъдете съдени и да получите наказание, ужасно наказание, а просто да го посетите, ако имате достатъчно заслуги за това. Само хора с чисто сърце и заслуги могат да посетят ада. Иначе в момента, в който отидете там, сте обречени, свършено е с вас. Ще бъдете в болка завинаги. Дори само за няколко дни изглежда като цяла вечност, да не говорим за някои места на вечен ад.

Не казвам, че непременно трябва да спрете да просите, защото може би вашата страна продължава този начин на живот, така че трябва да го правите с тях. Но трябва да кажете на дарителя, на предлагащия, да ви дава само веганска храна. И по-нататък всички ще знаят това и ще ви я дават. По-добре да умрете от глад, отколкото да поемате кармата от убийството, защото тя ще се върне към вас 10 000 пъти или повече, зависи колко дълго живеете, колко ядете, колко животни-хора погребвате в стомаха си като в гробище.

Сега, може би вашата съдба е да излизате да просите храна. И аз не ви обвинявам, никой не ви обвинява, защото всички имаме своята съдба, дори като монаси. Имаме своята карма. Нашата съдба е вече подготвена. И не можете да я промените, освен ако не се просветлите и наистина излезете от цикъла на раждане и смърт.

Има един монах, който е Царят на просяците. Той е един вид Просяк-Цар, както много други царе, просто различен вид царство, царуване. Той е Просяк-Цар, но е станал монах във физическия живот и също излиза да проси всеки ден. Обикаля навсякъде, не само в своето село или в своя роден град. И не може да промени това. Може би ако се моли много, тогава може да се промени, може да се установи някъде и да позволи на хората, които го следват, които го уважават, да идват и да му предлагат дарения. Това е по-безопасно за него и е по-удобно за хората да идват и да го посещават. Но ако си Просяк-Цар, Цар на просяците, и после станеш монах и започнеш да просиш милостиня, тогава това е твоята съдба. Но ако хората сбъркат съдбата ти с Буда състоянието и те провъзгласят за Буда, тогава това изобщо не е добре за теб.

Има много светове, не само нашият свят, знаете това. Светът на демоните, Светът на ревнивите духове, светът на... всякакви видове. А има също свят, наречен „Светът на наказанието“. Много кучета-хора са в този свят. Много кучета-хора са служители или царе на този свят. И кучетата-хора ще съдят хората от своя свят: кой е добър, кой е лош. Те дават някои от присъдите; не всички присъди, разбира се. Но според своята власт и своята позиция, могат да съдят и хората. Така че горко на онзи, който яде месо от кучета-хора! О, Боже мой! Те не знаят какво ги очаква. Това е един от световете. Знам това. Но разбира се, не всеки човек познава този свят. И така, те също помагат, също имат задължение да съдят хората според техните заслуги или грехове. И със сигурност, ако не сте приятели с кучетата-хора или ако малтретирате куче-човек, или ако ядете кучета-хора – о, Боже. О, Бог да ви е на помощ.

А има и много други светове, като Света на кармата, Света на войната, Света на мира. Всеки свят си има свой цар. Има и друг свят, наречен „Светът на коронясването“. И този Свят на коронясването също си има цар. И се предполага един монах да бъде Просяк-Цар. Но във физическия живот той също е просещ монах. И ако хората, последователите на тази религия – будизма например – ако хората, последователите, верните на будизма сбъркат неговата аскетичност на монах с високо просветление или дори с достигане до Буда състояние и ако този просещ монах не поправи това и дори се чувства горд в сърцето си, чувства радост, чувства се добре, защото хората му се прекланят и му предлагат неща, възхваляват го и се отнасят с него като с Буда, и той е щастлив от всичко това – тогава ще бъде в беда, защото Светът на коронясването няма да хареса това. Те няма да приемат това. Това е нещо, което много монаси не разбират.

И защото ако кармата, съдбата на този монах все още не е завършена, а хората вече казват, че той е Буда, и всичко това по погрешка или просто поради твърде голяма вяра в учението на Буда и твърде силно желание, жажда да видят святост в някой монах... но трябва да знаят, че святост не означава аскетизъм. Аскетизмът може да помогне малко, зависи. Така че ако този просещ монах, ако съдбата на монаха-за-милостиня още не е завършила, като той е Цар на просяците, а вече е приел хората да го наричат Буда или да се отнасят с него като с Буда и вътрешно е щастлив да бъде боготворен, почитан и да му правят приношения, тогава Светът на коронясването няма да бъде доволен. Могат да създадат много проблеми или да му попречат по-късно да стане Буда, дори да се стреми към това.

Защото всеки един в нашия свят има задължение да прави нещо. И ако не го направиш, тогава трябва да го направиш отново, докато не го направиш съвършено по начина, по който трябва да го направиш. Всеки, не само просещият монах или Царят на просяците, който е станал монах. Защото по този начин той подвежда хората и ги насочва в погрешната посока, да почитат погрешния човек, погрешното същество, което не е било достойно за почит и което всъщност не е изпълнило съвършено своята царска длъжност като Цар на просяците. Така стоят нещата. Има много царе в цялата Вселена. Всеки един прави различни неща, грижи се за различна работа.

Царят на просяците не може да направи много повече от това да проси, така че също не може да си помогне. Но може също така да спре и да проси на едно място. И междувременно, вътрешно, той трябва да се грижи за просяците. Може дори да не знае това, ако не е достатъчно просветлен. Тогава не знае кой е и какво прави подсъзнателно, докато е на планетата като човек, в човешка форма. Той трябва да се грижи за всички просяци. И когато са в беда, трябва да отиде и да ги утеши или да им помогне колкото може. Но ако му харесва да бъде поставен на пиедестал и да бъде наричан Буда и не иска да слезе оттам или му е твърде удобно да остане там, тогава неговите заслуги ще бъдат намалени много, много, много.

И ако не успее да завърши работата си през този живот като Цар на просяците – не се справя добре, защото не се концентрира върху това, а се концентрира върху това да бъде боготворен и почитан и да получава подаръци, и да му се покланят и прочее – тогава няма да има достатъчно време и концентрация да помага на просяците и да изпълни своя дълг като Цар на просяците. В следващия живот, ако има късмет, трябва да продължи да бъде отново Цар на просяците, докато не го направи съвършено. Или трябва да стане обикновен просяк, лишен от короната си, от позицията си. Зависи от това колко пренебрегва работата си.

Photo Caption: Пътят, който лежи пред нас, приятен или не, трябва да го вървим

Изтегляне на снимка   

Гледайте още
Всички части  (15/20)
1
2024-11-24
7376 Преглед
2
2024-11-25
3849 Преглед
3
2024-11-26
3664 Преглед
4
2024-11-27
3386 Преглед
5
2024-11-28
3198 Преглед
6
2024-11-29
3016 Преглед
7
2024-11-30
3089 Преглед
8
2024-12-01
3132 Преглед
9
2024-12-02
3215 Преглед
10
2024-12-03
2715 Преглед
11
2024-12-04
2566 Преглед
12
2024-12-05
2490 Преглед
13
2024-12-06
2528 Преглед
14
2024-12-07
2397 Преглед
15
2024-12-08
2350 Преглед
16
2024-12-09
2309 Преглед
17
2024-12-10
2123 Преглед
18
2024-12-11
2348 Преглед
19
2024-12-12
2121 Преглед
20
2024-12-13
2102 Преглед
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android